Старобългарски речник
беьст[] 
беьст[] прил Неуважаван, непочитан глааше же мъ съ. ѣко нѣстъ пророкъ беьст. тъкъмо въ своемъ отььств  въ рожден  въ домѹ своемь М Мк 6.4 З.Срв. Мт 13.57 Изч М З Калка от гр ἄτιμος бещьст Нвб Срв безчестен ’лишен от чест’ остар ОА РБЕ