Старобългарски речник
бесменьнъ 
бесменьнъ -ꙑ прил Безброен, безчислен како можаахѫ протвѫ цѣсаремъ  кнꙙꙁемъ  народомъ стат. жде ме  скобрадꙑ.  пешт.  бесменьнꙑѧ по вьсѧ дьн сьмрьт С 442.29 Изч С Гр μυρίοι Нвб Срв безчислен