Старобългарски речник
бесльнъ 
бесльнъ -ꙑ прил 1. Безчислен, безброен ісповьдаѭ сѧ ... тебе ое. вꙿсѣхъ бещслънꙑхъ мохъ грѣхъ СЕ 68а 15 къде свѣштѧ і меі. ꙇ говорі бештслънꙇ К 12b 15—16 Срв. С448.13  абе по дномъ дн. прде съ множьствомъ воводъ ...  съ вьслѣдьствѹѭштм тѣмъ. бештслънꙑм во С 561.26 2. Прен. Огромен, безмерен, неизмерим ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ ... ꙇ млость бещсльна СЕ 58а 12 тѣмꙿже вѣрн беслъноѭ радостьѭ обьѧт. молꙗахѫ множт сꙙ с н҄м крьстꙗньскѹѹмѹ справьню С 541.7 СЕ К С Гр ἀμέτρητος ἄτακτος беслънъ бещслънъ бещсльнъ Нвб безчислен ОА ВА Бот МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ безчислений остар ВА