Старобългарски речник
бесьствь
бесьствь
-ꙗ
ср
бесьствь сътворт
ἀτιμάζω
Безчестя, позоря
не хѹл хрстосова цѣсарьства хѹльне. да не родвъшѹѹмѹ, бесьств сътворш
С
328.10—11
Изч
С
бесьств
Вж. при
бесьсть
Нвб