Старобългарски речник
беснь
беснь
-ꙗ
ср
Безредие, произвол, безчинство
блаженѹѹмѹ савѣ. отъ лаврꙑ отъшъдъшѹ ... беснꙗ рад послѣдьнхъ въ новѣ лаврѣ бꙑшꙙ
С
288.24
Изч
С
Гр
ἀκαταστασία
бесн
Нвб
безчиние
остар
ВА
АК
Бот
МлБТР
ЕтМл
РБЕ
РРОДД
Срв
безчинство
НГер
РБЕ