Старобългарски речник
бесньнъ 
бесньнъ -ꙑ прил В който няма ред, порядък, безреден  достонꙑѧ сьмрьт не ѹбвате. нъ беꙁвнънꙑѧ  правьдвꙑѧ мѫте ... ѡ не бесньнъ. ѡ ꙁаконе беꙁаконнъ С 398.4 Който е свързан с беззаконие, безчинство, нарушение на реда.  ѧꙁꙑкъ стѣнѫ да матъ. да не варѣтъ ѹма ...  бештнънꙑ же смѣхъ бъхъмъ отъврѣшт подобаатъ С 497.24 ъстънꙑ їѡанъ бѣжꙙ беснънааго събора отде въ пѹстꙑн҄ѫ рѹвнѫ С 288.26—27 Изч С Гр ἄτακτος τῆς ἀταξίας беснънъ бештнънъ Нвб безчинен книж остар ВА ЕтМл АР РБЕ РРОДД безчинний остар НГер