Старобългарски речник
бесньнъ
бесньнъ
-ꙑ
прил
В който няма ред, порядък, безреден
достонꙑѧ сьмрьт не ѹбвате. нъ беꙁвнънꙑѧ правьдвꙑѧ мѫте ... ѡ не бесньнъ. ѡ ꙁаконе беꙁаконнъ
С
398.4
Който е свързан с беззаконие, безчинство, нарушение на реда.
ѧꙁꙑкъ стѣнѫ да матъ. да не варѣтъ ѹма ... бештнънꙑ же смѣхъ бъхъмъ отъврѣшт подобаатъ
С
497.24
ъстънꙑ їѡанъ бѣжꙙ беснънааго събора отде въ пѹстꙑн҄ѫ рѹвнѫ
С
288.26—27
Изч
С
Гр
ἄτακτος
τῆς ἀταξίας
беснънъ
бештнънъ
Нвб
безчинен
книж
остар
ВА
ЕтМл
АР
РБЕ
РРОДД
безчинний
остар
НГер