Старобългарски речник
бестѫжьнъ 
бестѫжьнъ -ꙑ прил Който понася мъка, болка и под. без оплакване послѣдѹѩ повелѣнемь его. въ ꙁабьдѣнѫѭ молтвѫ. въ бестѫжъное пощене СЕ 89а 25—26 Изч СЕ бестѫжънъ Нвб Ø