Старобългарски речник
бестьлѣнъ
бестьлѣнъ
-ꙑ
прил
същ
бестьлѣнаꙗ
ср
мн
Вечните, нетленните неща
пожрьт м велш ... да дрѹгъ бѫдѫ подобьнострастьньнѹ ловѣкѹ. врагъ бѫдѫ сътворвъшѹѹмѹ мꙙ богѹ. въ бестьлѣнꙑхъ мѣсто. тьлѣн пробрꙙштѫ
С
164.30
Изч
С
Нвб
Вж. при
бестьлѣньнъ