Старобългарски речник
бесрамь
бесрамь
-ꙗ
ср
Безсрамие, нахалство, дързост
вдш л сьѭ женѫ ... ꙗже неꙁъвана прде къ намъ ... ꙗже въ лѣпо врѣмꙙ. жꙁньно покаꙁа бесрам
С
394.23—24
бесрамь сътворт
ἀναισχυντέω
Извършвам безсрамие, действам безсрамно
вдш л сьѭ женѫ ... ꙗже неꙁъвана прде къ намъ. ꙗже прьво бесрам сътвор
С
394.22
Изч
С
Калка от
гр
ἀναισχυντία
Превежда и гр.
ἀναίδεια
бесрам
Нвб
безсрамие
ОА
ВА
АК
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ