Старобългарски речник

бесрамьнъ

бесрамьнъ -ꙑ прил Безсрамен бесрамьнаꙗ жена сѫшт стꙑд сꙙ ꙗкоже подобаатъ женамъ С 13.14 Изч С Калка от гр ἀναιδής Нвб безсрамен ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА безсрамний остар НГер Срв бѐсрам ’безсрамен безочлив’ прил ДА