Старобългарски речник
беспѫтьнъ
беспѫтьнъ
-ꙑ
прил
Непроходим, в който няма път
ъстънꙑ їѡанъ ... ꙁаблѫдвъ въ беꙁпѫтънъѧ брѣгꙑ ꙁаде
С
289.17
Изч
С
Калка от
гр
ἀνόδιος
беꙁпѫтънъ
Нвб
безпътен
ВА
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
безпътний
остар
НГер
Срв
беспотии
’безнравствени постъпки
безпътства’
ж
мн
ДА
