Старобългарски речник
беспркладьнъ 
беспркладьнъ -ꙑ прил Безпримерен, несравним сь гь нⷲ҇а едноѧдꙑ снъ бже. сьтворе веерь прѣдане свое. се беспркладънѫѭ цѣлъвь. съдраве  оцѣщене СЕ 47b 2—3 Изч СЕ беспркладънъ Нвб безприкладен ОА