Старобългарски речник
бесправьдьнъ
бесправьдьнъ
-ꙑ
прил
Несправедлив, който погазва правдата, справедливостта
не вьндошꙙ вь тьмнцѫ. да не оскврьнꙙтъ сꙙ ... ѡ велкааго беꙁаконꙗ. ѹбо бесправьдьнꙑ творꙙтъ. вь тьмнцѫ вьнт отъмештѫтъ сꙙ
С
432.6
Изч
С
Гр
[τῆς] ἀδικίας
Нвб
безправеден
ВА
РБЕ
безсправедний
остар
ВА