Старобългарски речник
бесплътьнъ
бесплътьнъ
-ꙑ
прил
1. Безплътен, безтелесен, нетленен
вꙿсѣмъ же намъ веселѧщемꙿ сѧ. еднъ плаетꙿ сѧ дѣволъ. вдѧ тѧ бесплотънꙑхъ аћлъ жте премⷧѭща
СЕ
88а 9
копьмъ пронꙁъшоѹмѹ бжꙗ ребра. бесплътъно срьдьце мѫтелю прободъ. тѹ съкрѹш дръжавѫ лѫкомъ го
С
462.22
нкꙿтоже бо можааше свома ома ба бесплътъна вдѣт
С
11.1—2
2.
Като същ.
бесплътьнꙑ
м
ед
ὁ ἄϋλος
За Бог слово — безплътният, този, който не притежава плът
сꙑ вꙑспрь съ отꙿцемъ вꙑінѫ ꙗко богъ ... како невдмꙑ вдѣнъ бꙑваатъ. како бесплътънꙑ въпльт сꙙ
С
459.3
3.
Като същ.
бесплътьн
м
мн
οἰ ἀσώματοι
Безплътни същества, свръхестествени сили; ангели
ѹподоб(л)ъ сѧ оцемъ ... бесплътънꙑхъ жїтю. въ тѣлес сѫ
Е
23а 11
пльтьнꙑхъ дѣлма беспльтьнꙑхъ сꙑнъ вꙑшнꙗго нареетъ сꙙ
С
237.10
тѣмъ тѣло носꙙште. нмьже мьн҄е беспльтьнꙑхъ мамъ аште хоштемъ
С
488.26
ꙿто се велко двно ѹдо. невдмꙑ намъ беспльтьнꙑмъ вꙑспрь богъ
С
458.22
бесплътьнꙑѩ слꙑ, бесплътьн н [нове, вон]
αἰ ἀσώματοι, [ἄϋλοι] δυνάμεις, τὰ ἀσώματα στρατεύματα, αἰ τῶν ἀσωμάτων τά ξεις
Безплътните сили, небесните чинове, небесните войнства; ангелите
бъ бгомъ. гь где. огньнꙑхъ дхъ. творець бесплътънꙑхъ слъ
СЕ
51а 13—14
дьнесь ан҄гел съ ловѣкꙑ раꙁмѣсшꙙ сꙙ. носꙙшт тѣло съ беспльтънꙑм слам. пѣт вьспѣваѭтъ
С
486.30—487.1
влко ... на радость поꙁъва нꙑ бесплотънꙑѩ
СЕ
84а 13
; гь не лштъ добра ходѧщхъ. нꙑнѣ невдмо прѣдстоѩтъ. н бесплотьн тво
СЕ
84а 19
сего на рамѣхъ ѡсфъ нкодмъ носте. ꙗко вьс беспльтьнꙑхъ нове сь н҄ма носꙙтъ
С
458.10
дьнесь боголѣпьно ... съходтъ на ада на съмрьт. бесьмрьтънꙑѧ. беспльтънꙑхъ вонъ. новъ невдмꙑхъ
С
463.14
старѣшна бесплътьнꙑхъ
ὁ πρῶτος τῶν ἀσωμάτων
Ангелският княз, князът на падналите ангели, Сатаната
мꙑ же ѹбѣжмъ вьꙁлюбьн. дѹш прокѹдьнꙑхъ страст схъ. бѣжмъ кꙑенꙗ гоже дѣлꙗ прьво сьпаде. старѣшна беспльтънꙑхъ
С
340.8
Е
СЕ
С
Калка от
гр
ἀσώματος
ἄσαρκος
бесплотънъ
беспльтьнъ
беспльтънъ
бесплътънъ
бесплотьнъ
Нвб
безплътен
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
безплътний
НГер
ВА