Старобългарски речник
беспеальнъ
беспеальнъ
-ꙑ
прил
Който не е свързан със скръб, печал
бесꙿпеально бескрꙿбьно жт жвꙑ. ꙗкоже въ прстаншт въ отш сѣдꙙ
С
492.16
Който няма неприятности, спокоен.
рьцѣте ѣко ѹенц его нощѭ прішедъше. ѹкрадошѧ намъ сьпѧштемъ ... вꙑ бес пеал҄нъ сътворм
А
Мт 28.14
Изч
А
С
Калка от
гр
ἀμέριμνος
Превежда и гр.
ἀπράγμων
бес пеалꙿнъ
Нвб
безпечален
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
РБЕ
безпечалний
остар
НГер