Старобългарски речник
беслъньнъ
беслъньнъ
-ꙑ
прил
Мрачен, тъмен, в който не приниква слънчев лъч
ꙁвест окованꙑѧ отъ вѣка съпꙙштꙙѧ. ꙗко ѹбо врата бесльньнаꙗ адова жлшта ... бож посѣштен. свѣтъло пршъств го постже
С
464.7
Изч
С
Гр
ἀνήλιος
Нвб
безслънчев
ОА
