Старобългарски речник
бесловьнъ
бесловьнъ
-ꙑ
прил
същ
бесловьнаꙗ
ср
мн
τὰ ἀλόγιστα
Безсмислици, необмислени, нелогични неща
тоже ꙗв сꙙ не мꙑ съпроста слова. нъ обае ꙁълъ любопьрва бꙑватъ бестѹда. бесловънꙑм нанатъ
С
443.16—17
Изч
С
бесловънъ
Нвб
безсловен
ОА