Старобългарски речник
бесловесьнъ
бесловесьнъ
-ꙑ
прил
1. Лишен от способност да говори, безсловесен
отꙿц ваші акꙑ бесловесънаꙗ жвотъна ѹ прѣльст бѣахѫ
С
27.16
рѣшꙙ ѹбоꙗхомъ сꙙ г мѫкъ. съвъсхꙑштен бꙑхомъ ꙗко бесловесьн жвот
С
108.9
тъгда рбꙑ бесловесьнꙑѧ ꙁнесошꙙ водъ
С
495.30
ѹмрьтввъ сꙙ самохотьѭ. ꙗко бесловесънѫ нѣкакѫ несамовол҄ьнѫ дѹшѫ мꙑ
С
273.13
2. Безразсъден, неразумен
дьнесъ жрѣбꙙ готовамо стъ. бесловесьнꙑхъ странъ. прьво несловесъно въꙁбѹꙗн
С
321.26
Изч
С
Калка от
гр
ἄλογος
Превежда и гр.
ἀλόγιστος
бесловесънъ
Нвб
безсловесен
книж
ОА
ВА
АК
Бот
МлБТР
ЕтМл
АР
БТР