Старобългарски речник
бескръвьнъ 
бескръвьнъ -ꙑ прил Който не е свързан с проливане на кръв, безкръвен пакꙑ прносмъ тебѣ. сл(о)весънѫѭ сѭ. ꙇ бесквр(ъ)нънѫѭ [погр. вм. бескръвьнѫѭ] слѹжъбѫ СС IIIа 2—3 толко же мѹ бѣаше поѹврьꙁен ꙗкоже сльꙁт мѹ ꙁѣло въ годъ беꙁскръбънꙑѧ [погр. вм. бесквръвьнꙑѧ, Север., с. 285, бел. под линия] жрътвꙑ С 285.17—18 да аште томѹ вѣрѹш ... то  то вѣроѭ прм. ꙗкоже бо кръстꙙ  прносꙙ бескврънънѫѭ [погр. вм. бесквръвьнѫѭ, Север., с. 362, бел. под линия] жрътвѫ С 362.1 Изч СС С Гр ἀναίμακτος Нвб безкръвен МлБТР БТР