Старобългарски речник
бескръбьнъ
бескръбьнъ
-ꙑ
прил
В който няма скръб; спокоен, мирен
бесꙿпеально бескрꙿбьно жт жвꙑ. ꙗкоже въ прстаншт въ отш сѣдꙙ
С
492.16—17
Изч
С
Гр
ἡσύχιος
Нвб
безскръбен
ОА
ВА
ЕтМл