Старобългарски речник
бесконььнъ 
бесконььнъ -ꙑ прил Безконечен, безкраен, безграничен о въсхождень на ѹпъване. жвота бесконеьнааго СЕ 65а 13—14 бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь... мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно. въ обль своемь. съпрсносѫщьнѹмѹ. беꙁврѣменъно. бесконеьно СЕ 67а 10 мѹже слава  дръжава въ бесконѣьнꙑѧ вѣкꙑ вѣкомъ С 543.11 Срв. С532.18 Изч СЕ С Гр ἀκήρατος бесконеьнъ бесконѣьнꙑ Нвб безконечен ОА ВА МлБТР ЕтМл АР РБЕ