Старобългарски речник
бескврьньнъ 
бескврьньнъ -ꙑ прил Неосквернен, чист ѣко бескврънъно тѣло сътѧжавъш Е 34б 5—6 гю помо. ѡ жт емѹ во вꙿсемъ говѣнь. ꙇ бескврънънѣ. ꙇ ѹгодьнѣ жть СЕ 98b 2 Изч Е СЕ Калка от гр ἀμίαντος бескврънънъ Нвб Ø