Старобългарски речник

бесвѣтьнъ

бесвѣтьнъ -ꙑ прил Без светлина, непрогледен въ кꙑ свѣта непомръцаѭщааго. ѡсвѣттъ омраенꙑхъ. ѣко бесвѣтънѫ тьмѫ СЕ 33а 2 Изч СЕ Нвб безсветен МлБТР ЕтМл