Старобългарски речник
беꙁълобьнъ 
беꙁълобьнъ -ꙑ прил 1. У когото няма злоба; добър такъ намъ подобааше а(р)хер(е) прѣподобнъ. беꙁлобнъ Е 23б 18 беꙁълобенъ сꙑ  благъ С 5.30 паулъ нѣкꙿто ... беꙁълобенъ  простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ С 169.5 ; богъ съꙁъда ловѣка по обраꙁѹ свомѹ. же стъ о благовол҄енї. беꙁьлобьно непороьно. правьдꙿно богоьство С 8.28 ѹꙁьрѣвъ братѭ  прснааго брата веньꙗмна. беꙁьлобьнааго младааго мьньшааго С 367.26 добродръꙁостенъ. некоторьнъ беꙁълобенъ. беꙁгнѣвьнъ. поѹалвъ. въ кротост ѹꙙ прходꙙштꙙѧ къ правѣ вѣрѣ С 207.21 2. Простодушен, честен, невинен се же покаꙁатъ  онѣхъ бѹстъ.  схъ беꙁьлобънꙑ  любꙙшт стнѫ обраꙁъ С 440.17 нѣ л т. пеально слꙑшꙙште отъ беꙁълобьнъ дѣт. ꙗже дномѹ богѹ лѣпа С 330.21—22 Е С Калка от гр ἄκακος Превежда и гр. ἀνεξίκακος, ἀπλοῦς беꙁлобнъ беꙁълобенъ беꙁьлобънъ. беꙁьлобьнъ Нвб беззлобен ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР РБЕ беззлобний НГер