Старобългарски речник
беꙁълобвъ
беꙁълобвъ
-ꙑ
прил
същ
беꙁълобв
м
мн
οἱ ἄκακοι
Незлобливите, кротките хора
мъноꙁ влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овьахъ ... нъ кротъкоѭ обложен кожеѭ. обраꙁъмъ беꙁълобвꙑꙙ прѣл҄ьщаѭще. тьл҄ѧштмъ неестьꙗ отъ ꙁѫбъ облваѭтъ ꙗдъмь
Х
II Аб 22
Изч
Х
Калка от
гр
ἄκακος
Нвб
Срв
незлобив
ОА