Старобългарски речник
беꙁѹмьнъ 
беꙁѹмьнъ -ꙑ прил 1. Неразумен, безумен съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмьнꙑмі фарꙑсѣі К 7b 28 прѣꙁоръствѹ беꙁѹмънѹѹмѹ съпомагаѭштѹ мѹ. сповѣда сквьрꙿнѫѭ своѭ хѹлѫ С 189.11 2. Като същ. a) беꙁѹмьнъ, –ꙑ м ед a) [ὁ] ἄφρων Безумец, безумен човек беꙁѹмьн не же л естъ сътворлъ вънѣштьное. ꙇ вънѫтрьнее сътвор М Лк 11.40 З рее бесѹменъ (!) въ сръдъці своімъ нѣстъ ба СП 13.1 помѣні поношеніе твое еже естъ отъ беꙁѹмьнаго вьсь день СП 73.22 въкѹпѣ беꙁѹмънъ съ несъмꙑслънꙑмъ погꙑбнетъ СП 48.11 b) беꙁѹмьнаꙗ ср мн [τὰ] μάταια Празни, суетни неща въ стнѫ люд поѹшꙙ сꙙ тъштетънꙑмъ.  беꙁѹмънꙑмъ потъкнѫшꙙ сꙙ въ ѫглънь о камень хса С 448.16 М З СП К С Калка от гр ἄφρων ἀγνώμων Превежда и гр. ἄκαιρος, τῆς ἀνοίας беꙁѹмънъ бесѹменъ Нвб безумен ОА ВА НТ Бот МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ безумний остар. НГер