Старобългарски речник
беꙁѹмьл҄ь 
беꙁѹмьл҄ь прил 1. Безумен беꙁѹмл҄ь же  бѣсꙙ сꙙ бѫдѫ подобьнъ тебѣ С 183.4—5 докол беꙁѹмьл҄ сте. сего не раꙁѹмѣѭште С 27.29 Срв. С29.19—20 2. Като същ. беꙁѹмьл҄ь м ед [ὁ] ἄφρων, [ὁ] ἀφρονέστατος, ὁ ἀγνώμων Безумец рее же емѹ бъ беꙁѹмьлю въ сѭ нощъ вьꙁемлѫтъ дшѫ твоѭ. а ꙗже ѹготов. комѹ бѫдѫтъ СК Лк 12.20 доколѣ досаждаш не срамьꙗѧ сꙙ ѫроде  беꙁѹмьлю С 2.16 ; то хотꙙтъ дат беꙁꙋмьлю їюдо С 425.7—8 беꙁѹмьлю рьц м то се хъште бꙑт ꙗко нкакоже нсоже ѹш тако мѫмъ велм горцѣ С 153.7 беꙁѹмьлю въ смѣсѣ творш ꙁъло С 356.25 градъ трꙙсѣше сꙙ глагол҄ꙙ кꙿто сь стъ. ослѣпьнѫ ꙁавсть на владꙑьскѫ славѫ подвгꙿ ... въпрашаѭтъ беꙁѹмьл҄. кто м стъ С 322.27 Изч СК С Калка от гр ἄφρων ἀγνώμων Превежда и гр. παράφρων беꙁѹмл҄ь беꙁꙋмьль Нвб Срв безумлив МлБТР ЕтМл