Старобългарски речник
беꙁножьнъ
беꙁножьнъ
-ꙑ
прил
беꙁножьнаꙗ жрьтва
ξιφάξιφος ϑυσία
Жертва, която е принесена без употреба на нож, безкръвна жертва
тѹ авраамъ прадѣдъ хсовъ жъръцъ. же беꙁбожьнѫѭ (погр. вм. беꙁножьнѫѭ, Север., с. 460, бел. под линия) бесъмрътънѫѭ жрътвѫ богѹ пожрълъ стъ
С
460.21—22
Изч
С
Нвб
Ø