Старобългарски речник
беꙁнаѧльнъ 
беꙁнаѧльнъ -ꙑ прил За Бога — който няма начало, предвечен, вечен ꙇ тебѣ славѫ въсꙑлаемъ. съ беꙁнаѧльнꙑмь т оцемъ СЕ 20а 18 Срв. СЕ79b19—20 СЕ21b 10, 11 егдаже беꙁнаѧльнꙑ оць. беꙁнаѧльное рождьство. снѹ своемѹ ѡтъкрꙑ СЕ 53а 9—10, 10—11 прѣстꙑ. ꙇ нескврънънꙑ. беꙁнаѧльнꙑ ... гі ... тꙑ еднъ мꙑ бесъмръте. жвꙑ въ свѣтѣ непркосновенѣ СЕ 61b 5—6 да ꙁапрѣттъ т гь дѣволе. беꙁнаѧльнꙑ. ꙇ невдмꙑ слоѭ црь славѣ СЕ 56b 12 вькѹпѣ  славꙙште ... хса. мѹже слава  дрьжава. съ беꙁнаꙙлънꙑмь оцмь.  прѣсвꙙтꙑмъ  жвотворꙙштмъ дхомь С 471.9—10 Срв. С168.22—23 Изч СЕ С Калка от гр ἄναρχος беꙁнаѧлънъ Нвб безначален остар книж ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ безначалний остар книж НГер