Старобългарски речник
беꙁнаѧльно 
беꙁнаѧльно нареч Без начало, предвечно, вечно сънѹ  слово божю. рождъшѹѹмѹ сꙙ отъ н҄его беꙁнаꙙльно прѣжде вѣкъ штѹждѹ бꙑт сѫштꙗ отьа С 188.6 Изч С Калка от гр ἀνάρχος Нвб безначално ОА МлБТР