Старобългарски речник
беꙁнадеждьнъ
беꙁнадеждьнъ
-ꙑ
прил
същ
беꙁнадеждьн
м
мн
Хората, които нямат надежда
слава тебѣ їсѹ хе ... тхо отш плаваѭштїмъ. надежда беꙁнадеждьнꙑмъ
С
143.29
Изч
С
Нвб
безнадежден
ОА
ВА
АК
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
безнадеждний
остар
НГер
Срв
безнадезен
диал
безнадезби
’неочаквано
внезапно
ненадейно’
диал
ДА