Старобългарски речник
беꙁмьꙁдьнкъ 
беꙁмьꙁдьнкъ -а м Безкористен човек, който не желае възнаграждение за труда си мⷺца ноѩⷠ҇ а҃ стѹю юдотворцю беꙁꙿмеꙁдьнкѹ коꙁмъ  даміана А 125b 2 Срв. А150а 25—26 Изч А Гр ὁ ἀνάργυρος беꙁмеꙁдьнкъ Нвб безмъздник МлБТР ЕтМл Срв безмъзден прил МлБТР