Старобългарски речник
беꙁмлъвьнъ 
беꙁмлъвьнъ -ꙑ прил Който е свързан с тишина, безмълвие; безмълвен да ѹтѣшене хъ. вь беꙁмⷧъвъно жте. еже жвемъ. во вꙿсѣко благовѣре. ꙇ стотѣ СЕ 19а 16 въшедъ же свꙙтꙑ отьць нашъ вь клѣть.  вдѣвъ ѭ беꙁмльвьнѫ. годѣ мѹ бꙑстъ.  сѣде вь не С 204.24 Изч СЕ С Гр ἡσύχιος ἀπερίεργος Нвб безмълвен ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ безмълвни ЕтМл безмолвен остар ВА Бот