Старобългарски речник
беꙁмлоствъ
беꙁмлоствъ
-ꙑ
прил
Безмилостен, немилостив
отъ дрѹжнꙑ отътръгъше. лютꙑѧ беꙁмлоствꙑѧ слѹгꙑ дꙗволовꙑ ... ьстьнѫѭ го главѫ отъсѣкошꙙ
С
64.3—4
Изч
С
Гр
ἀπηνής
Нвб
безмилостив
МлБТР
ЕтМл
НГер
Срв
безмилостиво
нареч
безмилостен
ОА
НГер
ЕтМл
РБЕ
