Старобългарски речник

беꙁлѣтьнъ

беꙁлѣтьнъ -ꙑ прил Неподчинен на времето, вечен мѣѩ вꙿ себѣ слово ... съпрсносѫщьнѹмѹ. беꙁврѣменъно. бесконеьно. беꙁлѣтъно. съпрѣстольно. оцю  дхѹ прѣстѹмѹ СЕ 67а 10 Изч СЕ беꙁлѣтънъ Нвб безлетен остар ВА