Старобългарски речник
беꙁдьнь
беꙁдьнь
-ꙗ
ср
1. Бездна
повелѣ го вь рѣкѫ вьврѣшт. въ беꙁдьн ѹмрѣт
С
153.30
Образно.
сѫдъбъї твоѩ беꙁденїе мъного
СП
35.7
2. Ад, адски бездни
тебе боѩтъ сѧ беꙁденѣ
СЕ
4а 8
гоже хвалтъ вьса тварь. ꙁмве вьса беꙁденꙗ
С
77.5—6
Изч
СП
СЕ
С
Гр
βυϑός
ἄβυσσος
беꙁденїе
беꙁден
беꙁдьн
Нвб
бездъние
остар
ВА
ЕтМл