Старобългарски речник
беꙁдѹшьнъ
беꙁдѹшьнъ
-ꙑ
прил
1. Неодушевен, безжизнен
боꙁ ваш того сътворт не могѫтъ. камень беꙁдѹшꙿно кѹмр сѫште
С
536.9
не жьрѫ кѹмремъ беꙁꙿдѹшънꙑмъ нъ богѹ свомѹ
С
23.9—10
беꙁдѹшьно стьство. дѹшьнаа жвотънаа ꙁнесе
С
495.25
2.
Като същ.
беꙁдѹшьнаꙗ
ср
мн
τὰ ἄψυχα
Неодушевените неща
камень распаде сꙙ т не ѹѭтъ. беꙁдѹшнаа двжꙙтъ сꙙ. дѹшевьн не вѣрѹѭтъ
С
485.20
Изч
С
Калка от
гр
ἄψυχος
Нвб
бездушен
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
НГер
Срв
бездушник
Дюв
ДА
МлБТР
ДА
ДА
МлБТР