Старобългарски речник
беꙁдрѣвьнъ 
беꙁдрѣвьнъ -ꙑ прил Който не е направен от дърво двьр беꙁдꙑнꙑ (!) въꙁьмъ отъ срѣдꙑ.  врата беꙁдрѣвꙿна кръстомъ хс сьломь. гвоꙁд же верѣѧ вѣьнꙑѧ съкрѹш С 462.17 Изч С Калка от гр ἄξυλος Нвб Ø