Старобългарски речник
беꙁдвьрьнъ 
беꙁдвьрьнъ -ꙑ прил Който няма врата двьр беꙁдънꙑ (погр. вм. беꙁдвьрьнꙑ, Север., с. 98, бел. под линия) въꙁьмь отъ срѣдꙑ.  врата беꙁдрѣвꙿна кръстомъ хс сьломь С 462.17 Изч С Калка от гр ἄϑυρος Нвб бездверен ЕтМл