Старобългарски речник
беꙁгнѣвьнъ 
беꙁгнѣвьнъ -ꙑ прил Който не изпада в гняв, кротък, мирен тако же творааше вьса лѣта жтꙗ свого. господѹ работаѧ ... добродръꙁостенъ. некоторьнъ беꙁълобенъ. беꙁгнѣвьнъ. поѹалвъ С 207.21 Изч С Калка от гр ἀόργητος Нвб безгневен книж МлБТР ЕтМл