Старобългарски речник
беꙁвѣдьнъ 
беꙁвѣдьнъ -ꙑ прил За когото не се знае нищо, непознат, незнаен ꙇꙁвед отъ слѣпотꙑ. ѣко ꙁ беꙁвѣдънꙑѩ тъмꙑ СЕ 33а 24 Изч СЕ Нвб Срв безвежд ВА ’незнаещ невещ’ остар