Старобългарски речник
беꙁврѣменьнъ
беꙁврѣменьнъ
-ꙑ
прил
1. Който е извън времето, вечен
мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно ... беꙁврѣменъно. бесконеьно
СЕ
67а 9—10
2. Преждевременен, ненавременен
н моꙁѣте ꙁмѣнт беꙁъврѣменьноѭ съмрьтѭ
С
86.30
Изч
СЕ
С
Калка от
гр
ἄωρος
беꙁъврѣменьнъ
Нвб
безвременен
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
БТР
РБЕ
безвременний
остар
НГер