Старобългарски речник
беꙁводьнъ 
беꙁводьнъ -ꙑ прил 1. Безводен, сух егда же нестꙑ дхъ ꙁдетъ отъ ка. прѣходтъ сквоꙁѣ беꙁводънаѣ мѣста М Лк 11.24 раꙁдражшѩ ї въ ꙁемл беꙁводьнѣ СП 77.40 ꙁаблодшѩ въ пѹстꙑні беꙁводьнѣ СП 106.4 на непроходънѫѭ же ꙁемл҄ѭ.  на беꙁводънѫѭ.  недѣланѫ на неже къ не жветъ СЕ 55а 3 2. Като същ. беꙁводьна ж ед [ἡ] ἄνυδρος Безводна земя, пустиня прогнѣвашѩ вꙑшьнѣго въ беꙁводьнѣ СП 77.17 ї скѹсішѩ ба въ беꙁводьнѣ СП 105.14 М СП СЕ Калка от гр ἄνυδρος беꙁводънъ Нвб безводен ОА ВА Бот НТ МлБТР ЕтМл АР РБЕ безводний НГер Срв Безводно МИ Безводица МИ СНМБ Безводье МИ ЙЗ,БСИА