Старобългарски речник
беꙁвещьнъ
беꙁвещьнъ
-ꙑ
прил
Невеществен, безплътен, духовен
ста крьстъ многосльнаꙗ сла. стрѣла невдома. бꙑл беꙁвештьно
С
428.6
съ беꙁвѣстънꙑм (погр. вм. беꙁвештънꙑм, Север., с. 3, бел. под линия) вештънꙑм пртекъ ста
С
272.27
велкомъ гласомъ въптъ павьлъ глаголꙙ. хъже жште на небесехъ стъ. насꙑштаѧ брашънъмъ беꙁвѣштьнꙑмъ
С
272.18—19
Изч
С
Калка от
гр
ἄϋλος
беꙁвѣштънъ
Нвб
безвещен
МлБТР
Срв
безвеществен
МлБТР
ЕтМл