Старобългарски речник
беꙁбрашьнъ
беꙁбрашьнъ
-ꙑ
прил
Нетленен, невеществен
же которъ стъ нꙑнꙗ. прмꙑ. беꙁбрашънꙑмъ брашънꙑмъ (!) кръмꙙ. ѹдънаго сего
С
272.12—13
Изч
С
Гр
ἀμβρόσιος
Нвб
Ø