Старобългарски речник
беꙁбожьнъ 
беꙁбожьнъ -ꙑ прил 1. Безбожен, нечестив, езически ꙇ весь поганъскꙑ.  беꙁбожьнꙑ обꙑа. далее сътвор отъ мꙑсл его СЕ 23b 20 л ꙗко лѣпо стъ дꙗволомъ  беꙁбожьнꙑхъ капштъ. крьв пролꙗн  оскврьнавьна. свѣтла на небо прострѣт сꙙ С 396.22 2. Като същ. беꙁбожьнꙑ м ед ἄϑεος, ὁ αἱμοβόρρος Безбожник, нечестивец стꙑ наꙙ ... глаголат. ѡ беꙁбожьне.  вьсѣкого ꙁвѣрѣ тꙙж. докол прѣобдш бж трьпѣн С 49.22 толма же беꙁбожьн т меташꙙ камен на правьдьнка. дон҄елѣже напльншꙙ пештерѫ каменꙗ С 216.26 беꙁбожьно бѣсовань ἡ πολύϑεος οἰκοδομή Езическо идолослужение свꙙт ... вьꙁьрѣвъше на небо рѣшꙙ ... раꙁор беꙁбожьно бѣсован.  съвръꙁ капшта хъ С 180.12—13 СЕ С. Р Калка от гр ἄϑεος Превежда и гр. [τῆς] ἀϑεότητος Нвб безбожен ОА ВА Бот МлБТР ЕтБАН БТР ЕтМл АР РБЕ безбожний ВА НГер