Старобългарски речник
беꙁаконь 
беꙁаконь -ꙗ ср Беззаконие, престъпление, грях ꙇ ꙁа ѹмъножене беꙁаконѣ. ꙇсѧкнетъ любꙑ мъногꙑхъ М Мт 24.12 ЗI А СК вьнѣдѹ ѹбо авлѣате сѧ лвкомъ праведьн. вънѫтрьѫдѹ же есте пльн лцемѣрѣ  беꙁаконѣ М Мт 23.28 ЗI посъл҄етъ снъ скъꙇ. аћлꙑ своѩ ... отъ црсѣ его ... ꙇ съберѫтъ ... всѧ съблаꙁнꙑ. ꙇ творѧштѧѩ беꙁаконе З Мт 13.41 А. Срв. УIб 12 егда проꙁѩбнѫшѩ грѣшьніці. ѣко трѣва. ї въꙁнікѫ вьсі творѩшті беꙁаконіе СП 91.8 ѣко беꙁаконѣ моѣ прѣвьꙁдѫ главѫ моѭ СП 37.5 Срв. СЕ76а 10 ѣко беꙁаконье мо (!) въꙁвѣщѭ.  попекѫ сѩ о грѣсѣ моемъ СП 37.19 Срв. СЕ76b 22 прѣꙁьр беꙁаконѣ наша щедротам твом СЕ 62b 10 відѣ лі беꙁѹмье ꙇхъ. відѣ лі беꙁаконье іхъ К 7b 5 Срв. С419.4  не погѹб мене бестѹдънꙑхꙿ мохъ рад дѣлъ. не бо мала моꙗ сѫ беꙁаконьꙗ С 528.10 на толко л беꙁакон обратшꙙ ѹмъ. да отъ н҄хъже бѣ вѣроват лѣпо. не вѣрѹѭтъ С 339.6—7 а тꙑ л раꙁбонка въводш. же тъмам ꙁъла  тъмам беꙁакон вннь стъ С 308.30 сѹш мохъ беꙁакон стоьнкъ С 392.17 беꙁаконь сътворт ἀνομέω Нарушавам закон, ред, извършвам беззаконие облѣнхомъ бо сꙙ дрѹꙁ же  прѣобдѣвъше. беꙁакон сътворхомъ С 135.21—22 М З А СК У СП СЕ К С Калка от гр ἀνομία Превежда и гр. παρανομία, ἀσέβεια, ἀνόμημα, δυσσέβημα, πταῖσμα, παραπληξία беꙁаконе беꙁакон беꙁаконье Нвб беззаконие ОА ВА НТ Бот НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ