Старобългарски речник
беꙁаконень 
беꙁаконень -ꙗ ср Беззаконие, престъпление, грях посълетъ снъ лвьскꙑ анѣлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ цсрствѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ. ꙇ творѧщѧѩ беꙁаконене М Мт 13.41 помлѹ мѩ бже ... наїпае омъ мѩ отъ беꙁаконеньѣ моего СП 50.4 се бо въ беꙁаконеньі ꙁаѩтъ есмъ СП 50.7 аште беꙁаконенѣ наꙁьрш гі. гї къто постоітъ ѣко отъ тебе оцѣштене естъ СП 129.3 нъ пон҄еже ѹмножшꙙ сꙙ беꙁаконенꙗ моꙗ. ѹдалхъ сꙙ ... въ пѹстꙑн҄ѫ С 286.20 М СП С Калка от гр ἀνομία Превежда и гр. ἀνόμημα беꙁаконенъе беꙁаконьне Нвб Срв беззаконие