Старобългарски речник
банꙗ 
банꙗ -ѩ ж 1. Място за къпане, баня, басейн въскра же бѣаше ꙁера бан҄ѣ. раждежена. да аште кꙿто хоштетъ ... прбѣжтъ къ бан҄ С 76.17, 19—20 поставьнꙑ бо стрѣшт мѫенкꙑ. блꙁъ нѣкꙿде въ бан҄ грѣмъ. съмотрааше бѫдѫштааго С 92.17  то прмꙑшл҄ено бꙑстъ. банѣ блꙁъ. скорѫ помошть прбѣгаѭштмъ подаваѭшт С 92.21 же прбѣгъ къ бан. не вььте сꙙ съ етꙑрьм десѧтꙑ. нъ абь отъ топлотꙑ растаа сѧ С 78.5 2. Прен. Кръщение, духовно възраждане даждъ  мьнѣ господі банѫ бестьлѣньнѫѭ С 235.10 о ꙁълꙑхъ ꙗже сътвор каѭштѫ сѧ. дастъ  бесъмрьтьꙗ банѫ С 517.25 С Гр βαλανεῖον λουτρόν Нвб баня ОА ВА Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ ЕтБАН ДА БТР Баня МИ СНМБ Банята МИ АС,ТУС Срв Банкя МИ СНМБ